„Когато човек върши работата си без желание е дошъл момента да я смени” – казват философите, основавайте се на мъдростта на народа. Това обаче в реалния живот не винаги е възможно и е относително по отношение на професионалната квалификация, нивото на безработица и икономическото състояние на страната и района, в който човек живее.Колко чудесно и прекрасно е когато човек има възможността да работи онова, което харесва. Когато работата и хобито вървят ръка за ръка. В момента, в който човек започне да гледа на работата с неудоволствие, явно е дошло време да я смени.
Същата максима е в сила в живота и по отношение на съпруга и любовника. Съпруга често се възприема като даденост, още повече когато брака носи сигурност, било то финансова или духовна. Любовника е предизвикателството, което е временно, непостоянно и екстремно. На любовника гледаме като на хоби, а на съпруга като на работата. Да, определено рутината, навика и нежеланието от възникване на проблеми ни карат да продължаваме на се занимаваме с работата, която така или иначе ни е омръзнала, доскучала и едва ли ни носи морално удовлетворение, както и съпруга с последиците от евентуален развод –а и Гинес биха номинирали хора всеки ден в класацията „Брой бракове и разводи”.
Ангажиментите към хобито не са по задължение, към любовника също. За сметка на това работа е задължителна, защото тя носи определен жизнен статус, източник е на средства и гарантира постоянен доход.
В крайна сметка, винаги, когато ни омръзне било хобито, било любовника – винаги можем да им дадем червен картон.
Източник:www.zajenata.ogosta.com
Няма коментари:
Публикуване на коментар