Почистването на лицето се извършва с вода, почистващи емулсии (тоалетни млека), безводни мазни кремове, масла, сапуни и механично почистващи средства. Всяко едно от тези средства има свои специфични предимства и сфери на приложение.
Водата си остава най-доброто почистващо средство. По-специално горещата вода предизвиква набъбване и омекване на роговия слой на кожата. Така при механичното миене с вода и с много мека гъба или хавлиена кърпичка заедно със замърсяваният се отмива и този слой. Това обаче не е достатъчно за пълното отделяне на бактериите, смесени с повърхностната кожна мазнина. Ето защо към водата са необходими и други помощни средства за ефикасно измиване и почистване.
Тоалетните млека се продават в изобилие в парфюмериите под най-различни наименования. Те съдържат като активно почистващи субстанции, т. нар. детергенти, с чиято помощ се размекват и отстраняват разтворимите във вода и мазнини остатъци от кремове, грим. сажди и разни други замърсявания от външната среда. Тези детергенти обаче понякога обезмасляват кожата повече, отколкото е необходимо, а и самите те трудно се отмиват от нея. Добри са тоалетните млека, които са означени като „сапуносъдържащи", а не детергентни.
Почистващите мазни кремове са подходящи за отстраняване на грим (макиаж). След нанасяне върху кожата те се „разтопяват" върху нея и абсорбират разтворимите в мазнини замърсявания. Ако съдържат и водоразтварящи субстанции (като ланолин и цетилалкохол), те могат да отстраняват от кожата и разтворимите във вода замърсявания. Техен недостатък е, че след това не могат да се измиват само с вода. Неправилно е кожата да се почиства само чрез намазване на дебел слой крем, който после се забърсва с парче лигнин или памук. Това означава само разнасяне и разстилане на замърсяванията върху цялото лице.
За да се отстранят всички мазни остатъци от почистващия крем заедно с грима, е необходимо след избърсването му с мека книжна салфетка или лигнин лицето да се измие с мек сапун и вода или да се избърше с подходящ за кожата лосион. Напоследък в козметиката за почистване се използуват безводни мазни кремове с прост състав — растителни мазнини и восъци. Тяхното предимство е, че при нанасяне върху топла кожа се втечняват веднага, разстилат се и се разпределят равномерно, като същевременно се свързват с естествената мазнина на кожата.
Почистващите масла. Добри за почистване са растителните масла. Те се свързват с естествената кожна мазнина и отстраняват разтворимите в мазнини субстанции. За най-добро се смята маслото от житен зародиш, а след него — рициновото масло и зехтинът (маслиновото масло). Техен недостатък е, че не могат добре да почистват разтворимите във вода замърсявания върху кожата и освен това самите те трудно се измиват с вода.
Сапуните отдавна предизвикват спорове в козметиката. Някои твърдят, че сапунът е вреден за кожата на лицето, защото освободената от него основа дразни, обезмаслява и алкализира кожата, с което намалява съпротивата й спрямо бактериите. Много по-основателно обаче е твърдението, че сапунът е най-доброто почистващо кожата средство и страхът от него е неоснователен, ако кожата го понася добре.
При съприкосновение с водата от сапуна се освобождава основа, която се свързва с кожните мазнини и образува пяна, очистваща механично кожата от мъртви рогови клетки, прах, микроби, секрет от кожните жлези и други наслагвания върху нея. Обезмасляването на кожата от сапуна е полезно, но ако е прекалено, води до изтъняване на роговия слой и понижаване на киселинността му, а именно киселата реакция на кожата е бариера за микробите.
Най-добри са мазните сапуни, бедни на алкали. Домашно произвежданите в миналото калиеви сапуни размекват, излющват излишно и дразнят кожата, затова не бива да се използуват за миене. Съвременните сапуни са свръхмазни и почистват меко и щадящо. Такива са ланолиновият, зехтиновият, палмоливният и други сапуни.
За измиване на лицето трябва да се избягват сапуни с детергентна база, дезодориращи сапуни и синтетични сапуни. Техният контакт с кожата е твърде кратък, за да могат да окажат върху нея някакво специално въздействие — и най-добрият медикамент в тях не би могъл за 1—2 минути да предизвика определен ефект. Винаги при миене със сапун алкалната реакция на кожната повърхност се покачва за момент. При много добро изплакване с вода обаче след 5—10 минути естествената киселинност на кожата се възвръща и до 30 минути се достигат първоначалните стойности на рН-фактора. Ако кожата не се изплакне основно с вода, върху нея могат да останат остатъци от сапуна. За да се отстранят те окончателно и да се възвърне нормалната киселинна мантия на кожата, необходимо е след изплакването тя да се избърше с памук, напоен с кисела тоалетна вода (лосион). Ако нямаме лосион с кисело съдържание, към последената порция вода за изплакване можем да прибавим половин чаена лъжичка плодов оцет или 5—10 капки лимонов сок.
Сега се продава сапун във вид на пяна в аерозолки опаковки (спрей-флакони). Преди употребата на този вид сапун е добре лицето да се почисти с мазен почистващ крем или почистващо масло. Чрез такъв крем кожата се почиства щадящо от разтворимите в мазнини субстанции като грим и други кожни отлагания. Така кожата вече не е неподготвена и при миенето с помощта на пяната всички (без остатък!) разтворими във вода и мазнини замърсявания и мазните остатъци от почистването с крем се отделят. Такова почистване наистина е съвършено!
Източник:www.zajenata.ogosta.com
Няма коментари:
Публикуване на коментар