“Щастлива съм, защото съм сама” – може ли човек да бъде щастлив сам, и дали е защстлив, защото е сам. Такова изказване звучи шокиращо и не вдъхва доверие.
Още от ранно детство на всички нас се обяснява, че е невъзможно човек да живее сам. Жената трябва да намери своя рицар на бял кон, а мъжа своята принцеса. Като в приказките. Уви, живота далеч не е приказка. Не е лишен от проблеми и разочарования. Любовта, която ни прави страдалци и мъченици. Която ни отнема въздуха и пространството. Но въпреки това ни прави щастливи и пълноценни. Любовта е онази, която ни дава възможността да разберем що за щастие и радост са нашите деца и внуци.
Човек е устроен така, че да живее съвместно с друг човек, не сам. Този невероятен избор на самосъжителство се оказва все по-вероятен, поради големите разочарования, на които е изложен. Истината е, че самосъжителството не решава проблемите, напротив изостря ги още повече и ги прави нерешими. Затова, въпреки проблемите, въпреки разочарованията човек трябва да следва пътя си в живота и да търси истинския другар в живота, този с когото може да сподели съдбата и този с когото може да изпие чашата живот, която му е дадена.
Източник:www.zajenata.ogosta.com
Няма коментари:
Публикуване на коментар