Миенето на косата, що се отнася до честотата му, е дискусионен въпрос в козметиката. Някои автори са за по-рядкото, други — за по-честото миене.Напоследък се намеси и нов смущаващ фактор — свръхмиещите д е т е р -г е н т и или т е н с и д и, които влизат в състава на сапуни и шампоани като активно миещи химични субстанции. Те почистват много добре, но прекомерно обезмазняват, а понякога и „химически травматизират" слабите и нежни коси. Обезмазняването при детергентните шампоани и сапуни достига до 70%. След измиването с тях косата става пухкава, мека, свръхчиста. Това й състояние я прави уязвима към околната среда и собствените й мастни жлези. Тя поема повече прах и нечистотии и повече секрет от жлезите, поради което замърсяването й става по-бързо. Това налага често миене.
Ако косата се мие с недетергентен сапун или шампоан, измиването й не е така пълно и тя не става бухнала и пухкава, но се замърсява по-бавно и се налага по-рядко да се мие.
Миенето с детергентни шампоани, каквито са почти всички в последно време, налага много продължително изплакване на косата след това. На пазара се предлагат безброй имена шампоани, които се различават само по добавената активна съставка. Най-често тя е: билки, витамини, сяра, яйчен жълтък, лецитин, холестерин, хормони, биопродукти, лекарствени съставки и пр. Малко наивно е да се приеме, че за времето, което престояват върху главата, тези съставки могат да окажат определено активно въздействие. Още по-малко може да се говори за лечебни шампоани.
Източник: zajenata.ogosta.com
Няма коментари:
Публикуване на коментар