По кожната повърхност се вижда и с просто око ситна мрежа от плитки браздички, които се дължат на особеното устройство на кожата.Анатомично устройство на кожата
Кожата се състои от три главни слоя: външен (епидермис), среден (дерма или истинска кожа) и долен (хиподерма или подкожен слой).
Епидермисът се състои от няколко слоя микроскопично дребни клетки. Клетките на най-долния от тези слоеве, наречен зародишев, се размножават постоянно и постепенно се изтласкват към повърхността на кожата. След време те се изпълват с рогово вещество и образуват най-повърхностния слой на епидермиса. Роговите клетки непрекъснато се излющват и отпадат, но този процес се извършва много бавно и у здравия човек той остава незабележим.
Дермата (истинската кожа) се състои от тънки влакна — съединителна тъкан, събрани на снопчета, и от особени еластични (колагенни) влакна, на които се дължи еластичността на кожата. Кожата на младите хора е гладка, опъната и еластична, защото е много богата на еластични влакна. С течение на времето обаче тези влакна изтъняват, еластичността и броят им се намалява и затова кожата на възрастните става отпусната, нееластична и сбръчкана, което най-ясно се вижда по лицето и шията.
В дермата съществува още гъста мрежа от кръвоносни съдове и нерви. В нея има много мускулни влакна, които с вътрешния си край са съединени с корена на косъма. Когато те се съкратят, космите се изправят и кожата става грапава („гъша кожа").
Хиподермата (подкожният слой) се състои от преплетени снопчета влакна от съединителна тъкан. Те свързват дермата с подлежащите тъкани. Като се разклоняват, снопчетата образуват хлабава мрежа, изпълнена със зрънца от подкожна мазнина. Тази мазнина придава закръглената форма на тялото и тъй като е лош проводник на топлината, го предпазва от изстудяване. Тя не е равномерно, натрупана по тялото и количеството й зависи от възрастта, пола, храната, физическото напрежение и др. У жените тя се натрупва най-много в коремната област, по бедрата и седалището.
В дермата и хиподермата се намира също и гъста мрежа от лимфни съдове, нерви и нервни повлекала. Свободните нервни окончания възприемат усета за болка. Други нервни апарати с различно устройство възприемат усета за допир, натиск, за топлина или студ, за сърбеж, парене и гъдел.
Цвят на кожата. Той зависи от няколко фактора. Най-главният от тях е кафявият пигмент м е л а н и н, който се намира под формата на зрънца в клетките на най-долния слой на епидермиса. Количеството му не е еднакво у различните хора. Мургавите хора имат повече меланин от русите. Кожата на децата, девойките и младежите съдържа сравнително по-малко пигмент и е по-тънка. Тя има повече кръвоносни съдове, затова е и по-розова, нежна и свежа. Друг фактор, от който зависи цветът на кожата, е нейната прозрачност, а тя зависи от дебелината на кожата. С възрастта епидермисът задебелява, загрубява и кожата става по-тънка, в нея настъпват необратими процеси на остаряване. Цветът на кожата зависи още от розово-червения цвят на кръвния пигмент (хемоглобин) в капилярите и от жълтеникавия цвят на пигмента на роговото вещество (кератин) в епидермиса. Под влияние на ултравиолетовите лъчи (от слънцето или от кварцова лампа) количеството на меланина бързо се увеличава н вредното проникване на тези лъчи в дълбочината на тялото се намалява.
Кожни жлези. Те са два вида — потни и мастни.
Потната жлеза представлява тънка тръбичка, която се отваря на повърхността на кожата в отделна потна пора. Вътрешният край на тръбичката е кълбовидно навит. Човек има от 2 до 15 милиона потни жлези, разпределени в кожата неравномерно. Най-богата на потни жлези е кожата на дланите, подмишничните ямки, слабинните гънки, стъпалата, челото и гърба. Потоотлелянето се влияе от нервната система, затова при силна уплаха или вълнение човек се изпотява.
Мастните жлези се намират в дермата. Те са придадени към косъма и се отварят в косменото каналче. В кожата на човека има около 900 000 мастни жлези, които. отделят 2—3 г мастен секрет дневно. Те са пръснати по цялата кожа(без стъпалата и дланите), но са разположени най-гъсто по главата, лицето, гърба и гърдите. При обилна мастна секреция кожата и косата стават мазни, лъскави и еластични. При намалена секреция кожата е суха, грапава и дори напукана, а косата — суха и чуплива.
Косми и нокти. Косъмът се състои от стебло, корен и луковица. Стеблото е тази част, която се намира вън от кожата. Коренът му е скрит в кожата и започва с луковица. Растежът на косъма се дължи на размножаването на клетките на луковицата му. До всяка луковица достигат нервно клонче и кръвоносни съдове, от които зависи състоянието й. В клетките на космите у младите хора има пигмент, който определя цвета на космите. У възрастните този пигмент се замества постепенно с въздушни мехурчета, които придават белия цвят на косъма.
Между цвета и дебелината на косъма съществува зависимост. Русите хора имат най-тънък косъм (0,04 мм). По-дебел е косъмът у кестенявите и чернокосите лица. Русите жени имат около 140 000 косъма на главата си, кестенявите — около 110 000, чернокосите — около 100 000 косъма. Космите растат постоянно, но неравномерно. Те растат по-бързо през пролетта и есента. За един месец косъмът израства 1 — 1 '/а см. След определен срок — от няколко месеца (за ресниците) до няколко години (за косите), — косъмът у здравите хора опадва и на мястото му пониква друг. У различните хора опадват дневно от 30 до 120 косъма. Броят на опадалите косми е индивидуален.
Ноктите нарастват вследствие размножението на клетките на корена им. Ноктите на ръцете за една седмица израстват 1 мм, а на краката — за 3—4 седмици с 1 мм. Ноктите на младите хора израстват по-бързо, отколкото на възрастните, а през лятото — по-бързо, отколкото през зимата. Растежът и дебелината на ноктите, а оттук и тяхната здравина и трайност зависят от здравословното състояние на организма, от професията, пола, възрастта и др.
Източник: zajenata.ogosta.com |
Няма коментари:
Публикуване на коментар